На Смядовски диалект

Пена имаше много мераци,

а  мъжо и Гиньо, само идин.

Тя му смига значи, 

прай му еротични знаци,

а пък той- завалията, 

изчезва като дим.

Пена, тъй си речи, 

шъ съ върни, няма де да иди,

знам го, моя,като огладнеи,

шъ дойди, да мъ види.

Я да хвърля старото елече,

да зъмна, да са поначарвосам,

чи като мъ види отдалечи,

шъ забрай, чи е гладен.

Тъй шъ го нахраня,

както аз си зная.

Шаро щом излае,

бързо шъ го разпозная.

Ама на,изнервям се, не иде,

шъ зема да изляза на мегдана,

ей тъй, уж да се разходя,

чи като ма види кръчмарката Гергана,

щъ земи да му кажи.

Да са кълча като нея,

да въртя гюбеци,

туй по- добре, дори го мога,

ама като овдувея,

сега, нали съм строга.

Гиньо в кръчмата като мъ зърни,

лелей,ей тъй, както е на пет ракии,

шъ поиска бързо в къщи да са върни,

чи да види той, що е туй, мераци.