ПЕПЕЛ
ПЕПЕЛ
Кажи ми, че не ме обичаш вече!
Кажи ми да си ида, скъпа,
защото сам не мога...
Помогни ми!
Нагруби ме, изгони ме!
Кажи ми, че не ме желаеш,
че няма смисъл...
...и люби ме!!!
За последен път
наяве ти ме изгори!
Със ласки като пепел ще отвявам аз,
във образ облачен и сив,
бръчките от свидното чело
и сенките в очите мили!
Ще галя гълъбчета с розово око,
ще се удавя във потайни дебри
и ще потъвам в пуха на снагата ти...
...ти само пепелта духни и ще изчезна! ....ЧАР.......някога.....
Кажи ми, че не ме обичаш вече!
Кажи ми да си ида, скъпа,
защото сам не мога...
Помогни ми!
Нагруби ме, изгони ме!
Кажи ми, че не ме желаеш,
че няма смисъл...
...и люби ме!!!
За последен път
наяве ти ме изгори!
Със ласки като пепел ще отвявам аз,
във образ облачен и сив,
бръчките от свидното чело
и сенките в очите мили!
Ще галя гълъбчета с розово око,
ще се удавя във потайни дебри
и ще потъвам в пуха на снагата ти...
...ти само пепелта духни и ще изчезна! ....ЧАР.......някога.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
