4.11.2009 г., 0:24

Пеперуда

1.1K 0 7

Аз съм пеперудата,

кацнала снощи в твоята градина.

Притворих за малко криле да си почина,

да вдишам аромата,

да се слея с красотата

на цветята,

преди пак да полетя и си замина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които сте били тук.
    Нина, аз изключително много се възхищавам на това, което пишеш и разбира се, твоето мнение е ценно за мен, въпреки че никога не е било в мой стил "разчленяването" на изречените откровения.. Смятам, че този ми стих е действително семпъл -такива са уморените ми стихове. Бих се радвала много, ако намериш време пак да наминеш... през другите!
    Прегръдка от мен!
  • Минах да те видя.
    Опитай да използваш по-сложни рими. Така поднесени, "аромата", "красотата", "цветята" леко притъпяват стиха и убиват емоцията.
    Поздрави! И благодаря.
  • да.. уморена обич... явно знаеш.
    Аз благодаря.
  • Аз съм пеперудата,
    кацнала снощи в твоята градина.
    ..................................
    да се слея с красотата
    на цветята

    Красота. И уморена обич... - първа асоциациа! И напълно достатъчна, за да бъде завършено общуването с този текст - на равнище творчески намерения и художествени резултати! Благодаря!
  • Не ми прозвуча курвенско, защото откровения или завоалирания цинизъм в този сайт никога не съм поощрявал...Поздравления за автора!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...