4.11.2009 г., 0:24

Пеперуда

1.1K 0 7

Аз съм пеперудата,

кацнала снощи в твоята градина.

Притворих за малко криле да си почина,

да вдишам аромата,

да се слея с красотата

на цветята,

преди пак да полетя и си замина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които сте били тук.
    Нина, аз изключително много се възхищавам на това, което пишеш и разбира се, твоето мнение е ценно за мен, въпреки че никога не е било в мой стил "разчленяването" на изречените откровения.. Смятам, че този ми стих е действително семпъл -такива са уморените ми стихове. Бих се радвала много, ако намериш време пак да наминеш... през другите!
    Прегръдка от мен!
  • Минах да те видя.
    Опитай да използваш по-сложни рими. Така поднесени, "аромата", "красотата", "цветята" леко притъпяват стиха и убиват емоцията.
    Поздрави! И благодаря.
  • да.. уморена обич... явно знаеш.
    Аз благодаря.
  • Аз съм пеперудата,
    кацнала снощи в твоята градина.
    ..................................
    да се слея с красотата
    на цветята

    Красота. И уморена обич... - първа асоциациа! И напълно достатъчна, за да бъде завършено общуването с този текст - на равнище творчески намерения и художествени резултати! Благодаря!
  • Не ми прозвуча курвенско, защото откровения или завоалирания цинизъм в този сайт никога не съм поощрявал...Поздравления за автора!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...