1.05.2007 г., 10:34 ч.

Песен 

  Поезия
705 0 0
                                                            към мене си!


В ЗЕНИЦИТЕ МИ-
КРАСИВ И СВЕТЪЛ СВЯТ-
НАДИГА СЕ ГНЕВЪТ МИ!
КРАЙ МЕН-
Е ГЛАД И СМРАД
ЗАЩО ЛИ СТИХНА ПЕСЕНТТА МИ?
УМОРАТА ВЪВ ВЕНИТЕ СТОИ
/ОХ,КАК СЪМ ИЗМОРЕНА/!
ПЪЛЗЯ ПО ПЪТ
ОТИВАЩ КЪМ МОРЕ,
КЪДЕТО ГЛАРУСИ
ИЗПЛЕЛИ МИ ХАМАК
МЕ ЛЮШКАТ ИЗГРЕВА ДА СТИГНА.
И ТАМ СРЕД СВЕТЛИНА
ЗАПАЛЕНА ОТ ОГЪНЯ
ПРЕЧИСТЕНА ,
ОТНОВО ПАК ДА СЪМ ЩАСТЛИВА!!!


© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??