16.05.2024 г., 9:57

Песен за две питиета

1.1K 3 6

На гарата гледам да се не вясвам,

щото ще пийна не само три бири.

Станат ли повече-еми, психясвам

щом Личо Стоунса не ми засвири.

 

После минавам на Маричков Кирил

и покрай него слушам ,,Камино".

След туй, павурче ракия отсвирил

с ,,Да те жадувам" отивам на кино.

 

С ,,Диана експрес" танцувам си блуса.

,,Гот е!" си викам-има си хас!

А със Росица-естествено руса

казвам на всички- хей, ,,Сбогом клас!".

 

Ще си го кажа, ей тъй, направо-

много се кефя до коловоза

и си я чувствам ,,Болката вляво",

има ли, няма,  ,,Една българска роза".

 

Изпадам в екстаз, опръскан със кал

с хита на Веско-,,Умна и красива".

На ,,Блажени години" бих се отдал,

то си е ясно-,,Младостта си отива".

 

На влака ще скоча, натам,закъдето

пак ще се срещнем след ,,Десет години"

с  ,,Момчето, което говори с морето".

Нататък, Валери, ти помогни ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хахахаха.... ега си сблъсъка на поколенията. Опера срещу Рок- красота!!! На това се казва, изкуството да интерпретираш. Браво Бай Гецане!!!
  • "Големият кораб минава", може би
    И бай Гецан случайно мина
    след толкова написани години,
    А някои остават две следи,
    докато момчето говори с момчето
    И кестени прецъфтяват и пак цъфтят

    Поздравления!
  • благодаря, майсторе, за стихотворението,което ме накара да се опитам да напиша нещо в ,,народен стил". Надявам се скоро да стане!
  • Хахаха, този път наистина ме разсмя.
  • ПОТПУРИ ОТ СВЕТОВНАТА КЛАСИКА

    Понеже вече пийнах три в едно,
    а мене три в едното ме нервира,
    си пуснах Бах, а сетне и Гуно –
    и минах окончателно на бира.

    А вън валеше като из ведро,
    но с три „загорки” – в райските градини! –
    Морис Равел ме метна с „Болеро”
    и спрях да пия чак на Бокерини.

    Бях с Паганини луднала оса,
    но – щом Вивалди плисна дъждовете,
    започна да ми никне пак коса –
    и – ей ме, на! – дойдох ти с китка цвете.

    Измарширувах Моцарт – в „Турски марш”,
    а сетне – на проскубания губер,
    нали видях се с някой лев – съм ларж! –
    ти подарих три диска с Лист и Шуберт.

    Щом Мусоргски над мене отгърмя,
    и стихна ми с „Валкириите” Вагнер,
    се проснах аз на майката земя –
    по-кротък и от вакло майско агне.

    Сега – ако поискаш, ме вземи? –
    ще отърча за още две-три бири.
    Като останем, Влада, с теб – сами,
    и Менделсон – във твоя чест! – ще свири.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...