Самодива (Вики)
528 5990
26.06.2019 г., 10:35 ч.

Песенен път 

  Поезия
674 5 7

Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден - 
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас.
Нито живи, ни мъртви, пеят пътя на глас.

По зелени поляни тичат диви коне
с неуморната радост в смях звънлив на дете,
а от храстите свири омагьосан щурец - 
нова песен си дири, в светъл цветен прашец.
Пак изгрява ефирна, лъчезарна зора
и след вятър немирен тръгва млада сърна.

Кой да види, кажете, че животът кипи,
в нежна чашка на цвете добротата ни спи
и с усмивка я буди шепот бял на капчук - 
да кръжи в пеперуден танц, на всичко напук.
Леки, слънчеви пръсти сочат шеметен път
и надежда възкръсва, и се смее светът. 

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??