Песента на безименния елен
...И лампите се будят все по-рано –
дежурни са, когато няма слънце.
Готови сме за старта. Ето плана:
шейната ще лети в посока тъмна.
Присяда старецът, разплита си юздите.
Разгъва нежно картата на мрака.
Елен съм – подир мъничко отлитам
и се надявам да не се дочакам.
Елен съм, но отникъде не светя.
Не виждам даже края на носа си.
Кръжа над най-смълчаните полета,
посоката се свива пред компаса.
На грешка в курса вече не разчитам:
старика ни го черпят само с мляко.
Чинийките с наивните бисквитки
поне подслаждат пътя ни към мрака.
А мракът, и да бягаш, те намира.
Не те обиква, и да го обгрижваш.
В подаръци разхвърлян, пак прозира,
закичен на елхата, пак се вижда.
И все по-рано будят се тъгите.
Омръзна ми от вечните им драми.
Навънка ще ги пусна да поскитат
и да ухажват уличните лампи...
07.12.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
