1.08.2007 г., 16:05

Песента на една плачеща цигулка

1.4K 0 1
Поредна нощ се опитвам да заспя,
но ето, че отново лежа будна.
Напрягам слух, песента да доловя,
песента от онзи сън с цигулката чудна.

Този сън ме пренесе в друг свят,
дето всяка вечер една цигулка свири сама
и плаче, и разказва за своя ад,
живеейки обвита в тъмнина.

И толкова тъжно звучи нейната песен,
че аз се осмелих и попитах защо.
А тя ми разказа за една девойка, за живота й нелесен,
която не знаела смисъла да живее, за какво.

Слушах думите й със сълзи на очи
и разбрах, че всъщност девойката е тя,
че някога и тя е имала мечти,
мечти, които са пепел сега.

Заедно с мечтите, тя изгуби своята душа
и черна магьосница завинаги я прокле
да бъде цигулка, никога повече жена,
всяка нощ, безнадежни като мен и нея да зове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...