1.08.2007 г., 16:05

Песента на една плачеща цигулка

1.3K 0 1
Поредна нощ се опитвам да заспя,
но ето, че отново лежа будна.
Напрягам слух, песента да доловя,
песента от онзи сън с цигулката чудна.

Този сън ме пренесе в друг свят,
дето всяка вечер една цигулка свири сама
и плаче, и разказва за своя ад,
живеейки обвита в тъмнина.

И толкова тъжно звучи нейната песен,
че аз се осмелих и попитах защо.
А тя ми разказа за една девойка, за живота й нелесен,
която не знаела смисъла да живее, за какво.

Слушах думите й със сълзи на очи
и разбрах, че всъщност девойката е тя,
че някога и тя е имала мечти,
мечти, които са пепел сега.

Заедно с мечтите, тя изгуби своята душа
и черна магьосница завинаги я прокле
да бъде цигулка, никога повече жена,
всяка нощ, безнадежни като мен и нея да зове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...