Песента на живота
Там на пътя - изпращам своята тиха печал,
сбогувам се със самотата и с тъгата си без жал.
Аз не искам въже от змийорки -
да ме беси дори и насън,
нито бясната злоба да ръфа
плътта ми настървено по кучешки вън.
Аз не искам да плюя живота,
че е груб и циничен до кръв.
И да хуля човека и Бога
със разюздана, дяволска стръв.
Искам смело на пътя
да срещам ветрове подивели,
смях и закачки буйно развели.
И коне да препускат към мене,
вплели в гривите изгреви бели.
Във полето със дъх на пшеница
да събирам надежда и в мях да я вливам.
Да си заплитам в косите щурците
и сутрин да викам с врабците.
Стремглаво капчукът да тича
и бисерни капки да кичи.
Да литвам с усмивка във полета нов,
а вечер с аромата на рози
да ме чака моята тиха любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
