rumiana (Румяна )
136 1141
11.01.2011 г., 19:49 ч.

Песента на живота 

  Поезия
2121 0 9

Там на пътя - изпращам своята тиха печал,

сбогувам се със самотата и с тъгата си без жал.

Аз не искам въже от змийорки -         

да ме беси дори и насън,

нито бясната злоба да ръфа

плътта ми настървено по кучешки вън.

Аз не искам да плюя живота,

че е груб и циничен до кръв.

И да хуля човека и Бога

със разюздана, дяволска стръв.

Искам смело на пътя                               

да срещам ветрове подивели,

смях и закачки буйно развели.

И коне да препускат към мене,

вплели в гривите изгреви бели.

Във полето със дъх на пшеница

да събирам надежда и в мях да я вливам.

Да си заплитам в косите щурците

и сутрин да викам с врабците.

Стремглаво капчукът да тича

и бисерни капки да кичи.

Да литвам с усмивка във полета нов,

а вечер с аромата на рози

да ме чака моята тиха любов!

 

 

© Румяна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??