1.04.2020 г., 13:07  

Петлето

762 0 0

Тази сутрин рано на дувара

се затътри комшийката Мара, 

да си търси шареното пиле, 

да го сготви с вълшебно биле. 

 

Тя разпита десет души

и разказа как глава и пуши, 

но един, единствен и обади

"погледни съседните огради". 

 

Най- отпред попита Дона

дето вечно дреме на балкона

где е палавото пиле, 

да не е при внучката и Лили. 

 

Лилецето малко се обърка

как пилето толкова ще хвърка, 

за да дойде чак при нея

не, не мога загрея. 

 

Дядо Ставри с лулата

беше втори в махалата

отговор не даде

 на въпроса, който му зададе

 

баба Мара за пилчака

само предположи, че смелчака

е прескочил два-три двора

и е литнал чак при леля Дора. 

 

Леля Дора пък се пъчи, 

мене друга мисъл ме замъчи

как тоз голям петел

ще прехвръкне като е дебел, 

 

хранен сякаш не със зоб, 

а набивал наденица с боб

сутрин на закуска, обед и вечеря

Мара каза: как ще го намеря? 

 

А пък петльо бе на гости

преди великденските пости

на кокошки две засмени

облекли пролетни премени, 

 

чули нещо, че яйцата

много са полезни за децата, 

независимо червени или бели

две за лев сега вървели. 

 

Колко време тъй се мина

в приказки – дойде пладнина

петльо скочи на дувара

чака го в къщи тенджера под пара. 

 

Той реши да бяга надалеч

дето няма мирис на гювеч, 

да живее там спокойно и доволно

и да кукурига сутрин волно. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонко донков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...