Петосептемврийско към Мара
Фаля ти съ, Маро -
нескъ съм съ пръкнъл,
ну ни знам събалям
или чак пу мръкнълу???
Повня, чи пруплакъх -
нямъ туй дъ скрия,
ут тугаз ду нескъ
се кът кучи вия...
Мама мъ дундуркъ
дъ мъ утъложи...
(Кът рудих съ, Марооо!
Тя сига ни можи!)
Праихъ бънкети,
сякъш съм Министър,
ну ни изглупявих,
чи в умъ съм бистър.
Ха дъ тъ пучерпя
със кайсийкъ лютъ,
ну не гълтъй серту
дъ ни мъ нъбутъш.
То зъ мойту здрави
можи и с кумпотчи.
Мъничку устанъ
бългърску животчи...
Сорък две навръткъх,
нямъ дъ гу крия.
Аку имъ ощи сто,
ши ги изпия...
Устъни със здрави,
аз ши пупръзнувъм.
Нескъ туй съ прави!
Сам "НАЗДРАВИ!" чувъм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
