Не обелвай и дума за обич! Мълчи!
Аз в сърцето си нося пираня -
разфасоващи зъби зад кротки очи.
И не искам със теб да я храня.
Тя е гладна за обич и за добрина.
Тя те дебне, слухти търпеливо.
Ха, прошепнал си, че ме обичаш - ха, тя,
начаса, в теб до смърт се е впила.
Не пристъпвай към мен! По-добре си върви...
Ти не знаеш какво е пираня.
Ще те глозга така, че чак в мен ще кърви!
Уморих се от кървави бани.
Остави ме сама - Нека мен да яде,
да ме ръфа и да ме убива.
Милостивата смърт е "парче по парче".
Докогато боли - аз съм жива.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени