11.02.2011 г., 14:03

Писаници посред нощ

862 0 0

Отново топвам перото
в мастилница с кръв
поставена на бюро от кости
Луната нахлува през прозореца
осветява демоничния ритуал
на издевателство над листата
Аз съм некромантът
съживяващ демони
Викам призраците на нощта
докато се опитвам да заспя но те
Не пожелаха покой да ми дадат
дърпат ме всеки в негова посока
Ставай пиши после ще спиш
Подчинявам се смирен роб
на мислите си - моите господари
Простор желаят  зная
В черепа ми е тясно
Като океан са  без посока
Само бури образуват
И щом се счупи бентът
Върху листата те нахлуват
Превземат редовете и ликуват
До 'де кръвта в мастилницата
Не се съсири
И листът се предаде
Останал без дъх

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....