Пиша ти....
Пиша ти,
но късам всеки следващ лист,
объркан съм
и правилните думи не намирам.
Пиша ти,
в онази стая без врати,
където свещта изгасна,
а сега не те откривам.
Сълзите ми текат,
думите си спомням твои,
целувките,
сърцето ме боли,
а гласът ти тихо ми говори.
Излъга ме,
лъжата твоя ме погълна,
проклинам си мечтите,
дните,
но няма как времето назад да върна.
Не чувствам,че съм жив,
някак смисъла далече се изгуби,
кажи ми как да съм щастлив,
щом слънцето звездите ни разлюби?
Преди броени дни аз те прегръщах,
тогава докоснах душата ти почти,
спомняш ли си нощта,
която ти описвах,
която с мен така и не сподели.
Пиша ти,
но писмото няма да изпратя,
страхувам се дори отново да съм с теб,
страхувам се и да те прежаля.
Ще те пазя в кътче от сърцето ми,
докато не срещнем се във друг живот,
ще сънувам как милвам и лицето ти,
а сега ще си отида.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Всички права запазени
