23.07.2022 г., 13:31

Пишман поет

870 6 28

Тъй както си вървя из старата гора

(разбирай - счупените тротоари)

накриво стъпвам и плочката изхлопва

(не само моята кратуна хлопа),

добре, че имала съм днес късмет,

ще се размина май с компрес от мед -

защото съм пишман поет!!!

 

И както си припявам, бих могла

да хвана слънцето с ръка,

букет от милион лъчи да набера,

за зимата: да топли смръзналата ми душа -

защото съм пишман поет!

 

И продължавам усмихната да си вървя,

по детски да се радвам на света

с рой бръмбари в откачената си глава,

и бързам върху листа да ги закова -

защото съм пишман поет!!!

 

Такава съм: каквото жужне или бръмне -

драскам и правя се и аз наравно с вас поет!

Не сгаждам рими да редя куплет подир куплет,

а най-нахално публично споделям

поредния си бръмбарски сонет -

защото съм пишман поет!!!

Защото съм пишман поет!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валя - на това ни учи животът ни нелек:
    от всеки дефект - направи ефект!
    едни светулки събират в полето,
    други омайващо си пишат със морето,
    трети броят дори в мъгла звезди в небето,
    а някой от плочки и павета словесни пъзели реди -
    съдба, ще каже някой, а дали?
  • Да бе! Съвсем НЕ си пишман поет, а си си БАШ поет! Щом можеш и от счупената плочка...да го изкараш на сонет! - Направо си си БАШ поет!
  • ДИС (Деа)
    Ща не ща, ще продължавам
    бръмбари да си ловя,
    че и нагли тез гадинки,
    докато върху листа
    не ги озаптиш,
    мира ти не дават
    ни буден, ни да спиш...
    Пишманпоетическа съдба...
  • Пепиии🤣
    Тъй както си вървиш напред
    и крива плочка ти се пада,
    дори да си пишман поет
    издрусай И една балада.
    За римите не му мисли
    нагласяй си каквото дойде.
    Пиши си ги. Пиши, пиши
    все някога ще станат сгодни.
    В главата бръмбари безчет
    усмихват ти деня с куплети
    и веселят те със сонет,
    че много сме пишман поети.
  • troia (Катя Иванова) -
    "...
    Моли се винаги - да съм понякога,
    каква да съм - не пожелавай,
    а ти какъв ще си - внимавай!"
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/zavinagi-ponyakoga

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...