22.07.2012 г., 12:58

Писмо

650 0 0

До най-святата част от живота ми,

красива и нещастна,

блуждаеща в златно, но безумно измерение:

Ти ли озаряваш нощното небе,

или сладък, светъл сън ме заслепи,

вярваш ли в богато прехвалената съдба,

или в собственото си сътворение?

С всеки минал ден и страховита нощ,

всяка секунда и скъпоценен миг

в обятия гибелни и страстни

разкривам пътя, който предстои,

и съзирам проблясък в най-зловещата опасност.
Настъпи времето да захвърлим позорното ежедневие,

да се впуснем в свят на вълшебни веселби

без страх и напрежение.

Не ще е мъчно да вникнеш в земя 

на тайно вдъхновение,

де лъщят съкровените мечти.
Ще те чакам на прага до последния час,
безмълвно копнеещ звездно откровение

в самия край на злощастните дни.
Дали е случайност, или вековно предсказание,

дали е безконечен полет? Не ще съмнение! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енигма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...