22.07.2012 г., 12:58 ч.

Писмо 

  Поезия
504 0 0

До най-святата част от живота ми,

красива и нещастна,

блуждаеща в златно, но безумно измерение:

Ти ли озаряваш нощното небе,

или сладък, светъл сън ме заслепи,

вярваш ли в богато прехвалената съдба,

или в собственото си сътворение?

С всеки минал ден и страховита нощ,

всяка секунда и скъпоценен миг

в обятия гибелни и страстни

разкривам пътя, който предстои,

и съзирам проблясък в най-зловещата опасност.
Настъпи времето да захвърлим позорното ежедневие,

да се впуснем в свят на вълшебни веселби

без страх и напрежение.

Не ще е мъчно да вникнеш в земя 

на тайно вдъхновение,

де лъщят съкровените мечти.
Ще те чакам на прага до последния час,
безмълвно копнеещ звездно откровение

в самия край на злощастните дни.
Дали е случайност, или вековно предсказание,

дали е безконечен полет? Не ще съмнение! 

© Енигма Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??