7.04.2025 г., 9:47

Писмо до Бога

313 4 3

ПИСМО ДО БОГА

 

... понявга в електронните си пощи Те моля като свой далечен брат – 
живее ми се, Господи, все още! – във Твоя безпределно хубав свят,
под залези, под изгреви да пея – и сутрин да ти паля в храма свещ,
да си ловя сафридеца на кея – в това поне от малък съм си вещ! 
Да си записвам нощем на тефтера надежди, скърби, радости, мечти.

 

И да ме води Диоген с фенера  – поел след Теб с объхтани пети.
Загърбил слава, власт, злата, химери, ако ми чуеш някой ден гласа, 
поне веднъж речѝ: – Здравей, Валерий! – от Своите бездънни небеса. 
И аз – едно признателно човече – дори и там! – под Райския покров,
все тъй ще вярвам, че светът е вечен с безсмъртната Ти Божия Любов!

 

5 април 2025 г. 
гр. Варна, 10, 15 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...