От клетвата ви дума не остана,
която да не омерзихте.
Идва ми Калашников да хвана
и да ви кресна : "Подреди се!"
Но жал ми е за вашите роднини,
които ще даря със скръб голяма.
Да ви разстрелям, имам куп причини,
но оправдание за мене няма.
Като баща и син, ви днес проклинам.
Един не заслужава снизхождение.
Живот не съм ви дал, не го и взимам.
Към Бог аз имам страх и уважение.
Зная, че това което почне,
нормално е и край веднъж да има.
Позорът ви е твърде дългосрочен,
а поведението - нетърпимо.
Народът търпелив е, но и мъдър.
Страната се нуждае от герои.
Денят на истината предстои да бъде -
продажници, крадци, лъжци, плейбои...
© Валентин Йорданов Всички права запазени