8.02.2011 г., 14:54

Писмо до майка България

870 0 2

Българийо, Родино мила, здравей!

Далечни поздрави от мен приеми.

Добре съм, не ме мисли, недей,

и тъжна не бъди. Ти как си, кажи?

 

Защо остана сиротна ти, майко,

и цяла сега си обвита в тъга?

Не чуваш плача на детето малко,

не виждаш сълзите на един баща.

 

Майка - чакаща на прага, видя ли?

Приседнала, на детето нежност шепти.

Чедата свои прокуди, забрави.

Защо не ми липсваш, разбра ли? Прости!

                      Златко Станоев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Станоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напротив аз съм съгласен с теб Златко!
    Родината е такава каквато сме ние
    Живей живота за който си сигурен!
    Прекрасно стихотворение нямаш равен!!!
  • Златко, разбирам много добре и мъкъта ти и огорчението ти и гурбетчийските ти неволи. Само че за мизерията, безобразията, престъпността и още куп негативни явления, включително безхаберието и липсата на качества и желание от страна на властимеещите и безотговорните им действия, независимо от техния цвят ,заради които си напуснал България, не е виновна Родината, а всички ние, включитерно и ти.
    Така че просто изтрий последния ред, иначе ти просто нямаш Родина!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...