8.02.2011 г., 14:54

Писмо до майка България

869 0 2

Българийо, Родино мила, здравей!

Далечни поздрави от мен приеми.

Добре съм, не ме мисли, недей,

и тъжна не бъди. Ти как си, кажи?

 

Защо остана сиротна ти, майко,

и цяла сега си обвита в тъга?

Не чуваш плача на детето малко,

не виждаш сълзите на един баща.

 

Майка - чакаща на прага, видя ли?

Приседнала, на детето нежност шепти.

Чедата свои прокуди, забрави.

Защо не ми липсваш, разбра ли? Прости!

                      Златко Станоев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Станоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напротив аз съм съгласен с теб Златко!
    Родината е такава каквато сме ние
    Живей живота за който си сигурен!
    Прекрасно стихотворение нямаш равен!!!
  • Златко, разбирам много добре и мъкъта ти и огорчението ти и гурбетчийските ти неволи. Само че за мизерията, безобразията, престъпността и още куп негативни явления, включително безхаберието и липсата на качества и желание от страна на властимеещите и безотговорните им действия, независимо от техния цвят ,заради които си напуснал България, не е виновна Родината, а всички ние, включитерно и ти.
    Така че просто изтрий последния ред, иначе ти просто нямаш Родина!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...