6.09.2023 г., 15:46

Писмо от Ада

369 1 4

ПИСМО ОТ АДА

 

… защото Господ каза, че не съм достоен да отида на небето,

ще се напъхам в Ада – таласъм! – ще седна до казана връз кюмбето,

ще хвърлям цял ден в огъня дръвца под грешниците – шепа живи мощи,

в неделя ще ви пращам писъмца! – e-mail-и в електронните ви пощи,

ще ви разказвам – топличко е тук! – не е като във Райските поляни,

 

със Сатаната пием си – напук! – един до друг – сархоши най-отбрани,

жарта ще рушкам с кривия ръжен – и, ако някой въглен ме опари,

ще бъде първа радост някой ден? – да вдигна в Ада Божии олтари! –

Ако случайно слезе някой брат, да си го милна! – с топлите си шепи.

Светът е разделен на Рай – и Ад. А аз помежду тях съм шепа пепел.

 

5 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 19, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "... понеже Господ каза, че не съм достоен да отида на небето"
    Това Господ в последния момент ще реши.
    Поздрави за стихотворението, морско момче! Честит празник! Бъди благословен!
  • Няма такава поезия.
    Нищо че са ти забраненикоментарите, по е важно, че те четат добри хора.
  • Анани, аз съм родена готова. Иначе по принцип съм атеист и не правя никаква разлика между католици, православни, протестанти, мохамедани, будисти, шинтоисти... Всъщност може би японското шинто с неговото безброй богове е най- близко до мен.
  • Не си за Ада, Валери. Има и чистилище, не забравяй. На повечето там ни е мястото...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...