Писмо от кварталния луд
ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”,
момичета – от мене тъй далече! – останали ми в моя дрипав сън,
аверите, с които всяка вечер метяхме по Гезмето – сякаш с трън,
и старостта, дошла ми тъй сиротна, че аз със обич си я приютих –
скиталица! – при мене тя се кротна, и даже ми дописа тоя стих,
приличаме си с Лудия в квартала – и той за нищо вече не скърби,
защото Вечността се е побрала във страшното „То be, or not to be”!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
