31.08.2005 г., 17:11

Писмо в морето

1.6K 0 1
Край вълните, които се разбиват в брега,
започва моята радост и мойта тъга.
С поглед хладен, безразличен гледах към морето -
хладно, безразлично - такова беше и сърцето.
Сред безбройните капки морска вода,
то бе обречено на самота.
Аз гледах как се разбиват вълните
и мислех си как са разбити мечтите.
Тогава не знаех, че и аз като всяка вълна,
ще пресъхна, но отново ще се възродя.
Солена сълза пак пророних и ето -
откупи я с дар неочакван морето.
То прати ми слънчев лъч да ме сгрее,
да научи сърцето ми пак да се смее.
Този лъч за мене беше ти
и със светлината си възвърна всички мечти.
Знаех, че слънцето бързо залязва,
но в утрото ново то пак се показва.
А дори да те огрее само за миг кратък,
този миг ти помага да продължиш нататък.
Сега далеч си и едва ли ще те видя пак,
но споменът за теб е светлината в моя мрак.
Затова и пиша това писмо с което,
за теб благодаря се на морето . . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...