Писък, пламък, порив
Пламък, порив...
гореща глътка страст.
Тънък писък пак отеква -
писък, тъй лишен от власт.
Стена дебела се пропуква,
начупени парчета падат...
Така оголени душите ни се срещат,
една пред друга те застават.
Плътта започва пак да тръпне,
влажни погледи се срещат,
така желаеш силно да ме дръпнеш -
и да усетиш върху себе си дланта гореща!
Чувстваш ли изпепеляващата необходимост,
която телата ни изпитват?
Вплитат се в едно...
и към безкрая заедно политат!
Дъх ухаен, звън незнаен, докосване, целувка -
запъхтяващо великолепен е мига.
Ето я жадуваната ни милувка!
Милувката, която стопля всички сетива!
Как от безсилен писък стигна се до тук?
Нима е ТОЙ виновен за всичко до сега?
Нима обикновен писък е способен -
да събори цяла СТЕНА?
Но ето ме, пред теб съм...
Впивам нокти в твоя гръб
и с нетърпение очаквам -
да се слеят плът във плът!
Пламък, порив...
гореща глътка страст...
ТЛАСЪК, блясък,
заради писъка, лишен от власт!
К.К.К.
© Катерина Костадинова Всички права запазени