21.08.2006 г., 16:12 ч.

Плачът и хората 

  Поезия
695 0 14
Живеят хора. Навсякъде - хора. Живеят в къщи, живеят в блокове. Живеят и горе, живеят и долу. Живеят в понеделник, живеят във вторник. Във сряда умират някои от тях. В четвъртък се раждат, в петък прохождат. Раждат се горе или някъде долу. Раждат се по етажи – по-лесно или по-трудно, и вдишват въздух за пръв път. И първото, което правят, е да изплачат. - Изплачат ли, значи са живи – казва докторът. Новите хора се раждат голи. Най-голите, нови, розови, или не толкова хора се раждат, за да се смеят... Но първото, най-първото нещо е да изплачат с най-Живия на Света плач! После растат. Бавно и бързо. Тръгват по пътища. Смеят се често. Но никога не забравят да плачат... Всичките хора, които живеят и горе, и долу - в четвъртък, във петък, или във неделя – все някога плачат. И когато са стари плачат. А спрат ли - други хора заплакват за тях... Ставам в утро. Поглеждам нататък и виждам, че живеят хора. Навсякъде - хора. Живеят във къщи, живеят в блокове. Живеят и горе, живеят и долу. Смеят се, или плачат за нещо, или за някого, - от понеделник до понеделник хората...

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??