Плачът и хората
Живеят хора.
Навсякъде - хора.
Живеят в къщи,
живеят в блокове.
Живеят и горе,
живеят и долу.
Живеят в понеделник,
живеят във вторник.
Във сряда умират
някои от тях.
В четвъртък се раждат,
в петък прохождат.
Раждат се горе
или някъде долу.
Раждат се по етажи –
по-лесно или по-трудно,
и вдишват въздух
за пръв път.
И първото,
което правят,
е да изплачат.
- Изплачат ли, значи са живи – казва докторът.
Новите хора
се раждат голи.
Най-голите,
нови,
розови,
или не толкова
хора се раждат,
за да се смеят...
Но първото,
най-първото нещо
е да изплачат
с най-Живия на Света
плач!
После растат.
Бавно и бързо.
Тръгват по пътища.
Смеят се
често.
Но никога не забравят
да плачат...
Всичките хора,
които живеят
и горе,
и долу -
в четвъртък,
във петък,
или във неделя –
все някога плачат.
И когато са стари
плачат.
А спрат ли -
други хора
заплакват за тях...
Ставам в утро.
Поглеждам нататък
и виждам, че
живеят хора.
Навсякъде - хора.
Живеят във къщи,
живеят в блокове.
Живеят и горе,
живеят и долу.
Смеят се,
или плачат
за нещо,
или за някого, -
от понеделник
до понеделник
хората...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
