6.09.2007 г., 8:19 ч.

плаж 

  Поезия
627 0 2

Някакъв плаж...


Малко мостче над едва дишаща река...

По-скоро струйка пот, отколкото река...

И коритото и...

По-скоро напукани ръце, отколокото животоспасяваща зелена маса...


Тъмен град...

По-скоро гробница с урни, отколкото град...


Неравномерно мигащи улични лампи...

По-скоро нервен тик, отколкото желание за светлина...


Някаква чаша...

По-скоро канализационна шахта, отколкото чаша...


Бели чаршафи...

По-скоро паравани...


Някаква сцена...

Или по-скоро клада...


Някакъв плаж...

Някакъв обет пред малка черква...

Или само плътска забава на атеисти...


Трудно се ходи през мочурище.

А знам, че след мочурището са подвижните пясъци...

И после...

Онзи плаж...


Поредица от слънчеви пролетни дни и ветровити студени нощи...

Или по-скоро страх на начинаещ въжеиграч...

Уверени стъпки на искрена гола жена...

Или само желанието й да бъде...

Болка от изтръгването на пръстен, слял се с ръката...

Или завист и лакомия за нещо, което е чуждо...

Вече...


Кадър, бели петна, кадър, бели петна, кадър, кадър...

/С тези домашни камери човек никога не знае.../


Само това си спомням ясно.

Някакъв плаж...

Лъкатушеща пътека сред малки стари къщи...

Зад перденцата се движат сенки...

Или бухали...

Вървя по пътеката, не бързам...

В едната си ръка стискам друга ръка...

На гърба си пренасям една ограмна, красива болка...

И болката е ранена от временна радост, но пее...

Като сирена...

Не бързам да пристигна...

Търся заобиколни пътища, но при всеки опит да се отклоня от толкова късата пътека, се препъвам и оплитам в погледа на бухал...

А болката пее...

Не искам да спирам да я чувам.

Не искам да усещам ръката си празна.


Някакъв плаж...

Никога не разбрах как стигнах до този плаж.

Всички тайни, които скрих под камъните на лъкатушещата пътека ме чакаха на онзи плаж. Голи.

Агресивният им смях заглушаваше песента на болката. Сношаваха се, без угризения.

Без задръжки.

Смееха се и се сношаваха, независимо от пол и възраст...

И помежду си, и с мен...

Не знам колко продължи.

За миг уморени, голите тайни спряха оргията.

Усетих ръката си празна.

Чувах песента на болката, тиха и прегракнала...

Някъде много далеч виждах малка лодка...

пуснала котва сред огледална вода.

Водата - толкова неподвижна...

Почти заблатена...

Лодката толкова малка...

Котвата толкова тежка...


На този плаж още се редуват оргии, умора, оргии, умора...

Непрестанната песен на болката, понякога прегракнала...

но прекрасна...

Периодично изригващ вулгарен смях на голи,

сношаващи се тайни...

Не рядко този в лодката се опитва да вдигне котва и да доближи брега.

Но катвата се е сраснала с дъното...

Отчаяната му съпротива се оказва нищожна...

А аз съм на този плаж...

Препълнен със сношаващи си и сношаващи ме голи тайни.

Независимо от пол и възраст.

С редуващи се оргии и умора...

И очаквам този в лодката да заякне,

да доближи

и да изпълни празната ми ръка...


Този плаж...

© Диана Маринска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??