Пламъче
Пламъче те наричам,
а пожари си ти,
във черти на момиче
сто фатални жени.
Ти на стръкче приличаш,
а кипи в теб гора,
по детински обличаш,
а събличаш жена.
На поточе напомняш,
а си дива река,
цяла в счупени стомни
и разбити сърца.
В миловидност сияеш,
но облъчваш до кост,
мужду ада и рая,
крехък въжен си мост.
Пламъче те наричам,
а пожари си ти,
и такава обичам,
любя в теб сто жени.
а пожари си ти,
във черти на момиче
сто фатални жени.
Ти на стръкче приличаш,
а кипи в теб гора,
по детински обличаш,
а събличаш жена.
На поточе напомняш,
а си дива река,
цяла в счупени стомни
и разбити сърца.
В миловидност сияеш,
но облъчваш до кост,
мужду ада и рая,
крехък въжен си мост.
Пламъче те наричам,
а пожари си ти,
и такава обичам,
любя в теб сто жени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Кръстев Всички права запазени
