14.08.2006 г., 23:03

Пламъкът гори за двама

841 0 13

 

 

Lycki & Mojsei

 

-Ти си вечна радост, ведрина,

трепет мил от нежен звън,

озарението на светлина,

мамеща ни двама – вън.

 

-Моята душа е тишина,

в която те допуснах

и затуй откривам ведрина-

с нея злото аз прекъснах.

 

-В мен самият лумна пламък

от съвместния ни полет,

в който сътворихме замък

с аромат на китна пролет.

 

-Пламъкът гори за двама-

грее в хоризонта нов:

ти от мен направи дама

чрез желание за любов.

 

-Тайнството е мило тъждество-

миг на сливане в цялост:

аз разбрах какво е Рождество

в годините на зрялост.

 

-Сливането ни е простота,

преживявана във всеки миг

чрез онази топла красота,

носена в слелия се вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самата идея - съвместно създадения стих - е прекрасна! Резултатът е впечатляващ! И коментарът "Към Етчи" си го бива! Струва си, понякога, да прочетеш нещо по-рано напшсано! Благодаря!
  • Благодаря ви,Лъки и Мойсей!
    Прекрасни мигове ви пожелавам!
  • Здравей, Марина! Добре дошла!
    Поздрави от Лъки и от Мойсей!

  • Към Етчи!

    Етчи казва думи разни,
    че съзира сенки бледи-
    словото ни можело да дразни
    завистливите съседи...

    Буйни пламъци - игриви
    сочат към души сгодени,
    с което сме щастливи -
    с чувство ново - преродени.

    Чужда радост заслепява -
    грее като озарение,
    двойна мяра предявява:
    тя при нас е вдъхновение.

    Поздрави
    от Лъки и Мойсей!
  • Здравей, Романтична душа!
    С Росица искрено се радваме за високата емоция у теб, породена от нашия текст и на свой ред те поздравяваме със следното послание:

    Към Романтична душа


    В Романтичната душа
    зрее възхищение
    и не ще да заглуша
    нашето обратно поздравление
    за словата мили и добри,
    вплетени в звуци нежни,
    сочещи ни всичките какви
    да сме - безметежни!

    Поздрави
    от Лъки и Мойсей!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...