Изваяно от отчаяние и развалини…
Отправя поглед към безкрая…
Рее се сред гори и долини,
ала не надниква в Рая…
Навежда се напред,
в ято от сълзи се гмурка
Пусто е навред…
Само то,мъртвото живурка.
Някак си виси, крепи се,
а погледът му долу е отправен
от страх горкият е направен…
***
И вятърът задуха, задрънча
най-накрая затанцува!
Плашилото се откъсна, изхвърча
Към Рая то заплува…
© Сиси Валентинова Всички права запазени