Рисувам с пръсти по платното на живота.
Цветове изпробвам,форми раздувам.
Гледам да е правилно,като нота.
Ала как?Когато не мога да рисувам.
Все ще изопача нещата.
Подчертавам там,където няма нужда.
Правя неубедителна да стои шейната.
Зеленината е като чужда.
Ала след опити безброй,
отговаря правилно боята.
Щрихите-естествен порой.
Усеща се грапавината на земята.
И стига желание да имаш.
Ще умееш да насочваш будно.
От плодовете на труда ще взимаш.
Ще се справяш с всичко трудно.
 

Александра Николова