17.09.2015 г., 22:09

По Ангел Попов - „Животът не е справедлив /засега/, но не свиквай с това…“

510 0 0

Несвикнало с несправедливостта,
сърцето възроптава
и блъска, и превръща в реч кръвта,
и благодат вселява…

 

То истина и жертвен е Агнèц,
без завист и без корист,
и с волята на Бога–Младенец
поема чужда горест…

 

И не защото райските места
места са по вкусà му,
се бори то с несправедливостта -
тя ѝнак ще осъмне…

 

…………………………………………

 

Сърцето блъска, тлее и хабѝ се -
с молба: „О, Бяло Вѝдело, явѝ се!…“ …

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...