13.12.2006 г., 1:47

По булеварда на мъглите с маска от елмаз

1.1K 0 1

Дълъг булевард във безкрая се точи,
забулен от сива мъгла,
и с бордюри криви уверено сочи
света и нашата съдба.

Надежди, копнежи, мечти, идеали,
между сила и умора
във прегръдката си мека са събрали
хиляди, хиляди хора.

Люде невзрачни и колоси могъщи,
шутове и анархисти
крачат редом до таланти въздесъщи
и до праведници чисти.

Мечтатели подир бродяги се носят,
гении щъкат около тях,
оптимисти усмивки чужди си просят
до самозванци в пътен прах.

Главорези, герои и мъченици -
лица от огньове и мраз -
глупаци, учители и романтици,
ученици, роби и аз.

По булеварда тих дружно сякаш вървим,
но само е всяко сърце,
мъглата безмълвна и другите корим,
и пъдим валмата с ръце.

Във множеството цветно вървя огорчен
и търся нещо уплашен,
прелитат образи човешки покрай мен
и топят се в пътя прашен.

Хаос. Кой съм аз и как да оцелея?
Моля, дайте огледало!
В посока неизвестна - умирам, тлея...
Не! Скрих лицето си вяло...

Маска от елмаз - това е моят начин -
изгубих, намерих, избрах!
И самотен във ден светъл, във ден мрачен
страховете свои презрях!

Странници унесени ме задминават,
странници подминавам аз,
а сълзите ми топли скрити остават
зад кротка маска от елмаз.

Истина и фалш край мен танцуват лудо,
потъват умове в захлас,
а усмивката ми среща всяко чудо
зад кротка маска от елмаз.

По булеварда на мъглите със маска
от елмаз вървя, защитен
от сенки и лъчи, от удар и ласка,
вървя, но някак уморен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Стоичков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хора са с маски. Важното е сърцето ти да остане истинско за онези, които ще свалят маските си пред теб.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...