По никое време
Припуфква нощта…
В никое-то време
на стрелките в уморените точки.
И точно тогава,
с клатеща се крачка,
на възглавницата по ръба,
сумти и пъргаво се качва
на сънуването разносвачът –
джудженце кривокрако,
с раздърпани дрешки
на шарени кръпки,
над очите - на смешни петна -
нахлупена шапка,
обуто в - огромни за него -
без връзки обувки…
Задъхано и пухтящо,
през илика на калъфа
(току над конеца),
пакет голям прехвърля
(с изписано моето име)
и… себе си след него.
Тромаво пристъпва ми по бузата
и с мънички сърдити пръсти
по клепачите почуква.
Да открехна и едното око без да дочака,
сънуването стоварва ми
на горната устна,
промърморва „Доставкаааа!”
изохква страдалчески,
наобратно се фръцва
(в големите обувки)
и - с токОвете напред -
по кичур коса
изтопурква тичешката -
под леглото се шмугва и…
дим да го няма.
Протягам си миглите –
да взема съня…
Заключвам си с него очите –
като със звездна ключалка.
Вече спя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
Лекинка и мекинка и на теб..., протягам си двете ръце за прегръдка само !
