doreto66 (Дора Павлова)
161 8783
24.05.2008 г., 22:38 ч.

По никое време 

  Поезия
750 0 12

 

Припуфква нощта…
В никое-то време
на стрелките в уморените точки.
И точно тогава,
с клатеща се крачка,
на възглавницата по ръба,
сумти и пъргаво се качва
на сънуването разносвачът –
джудженце кривокрако,
с раздърпани дрешки
на шарени кръпки,
над очите - на смешни петна -
нахлупена шапка,
обуто в - огромни за него -
без връзки обувки…
Задъхано и пухтящо,
през илика на калъфа
(току над конеца),
пакет голям прехвърля
(с изписано моето име)
и… себе си след него.
Тромаво пристъпва ми по бузата
и с мънички сърдити пръсти
по клепачите почуква.
Да открехна и едното око без да дочака, 
сънуването стоварва ми
на горната устна,
промърморва „Доставкаааа!”
изохква страдалчески,
наобратно се фръцва
(в големите обувки)
и - с токОвете напред -
по кичур коса
изтопурква тичешката -
под леглото се шмугва и…
дим да го няма.

Протягам си миглите –
да взема съня…
Заключвам си с него очите –
като със звездна ключалка.
Вече спя…


© Дора Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??