15.05.2012 г., 12:58 ч.

По ръба на дните 

  Поезия
577 0 6

ПО РЪБА НА ДНИТЕ

 

          “Моят народ не се ровеше в кофите.

            Не, това не е моят народ.”

                                              Зоя ВАСИЛЕВА

 

Превалил на живота си хребета стръмен,

тътря крачки надолу през зимния ден.

Хоризонтът е близо и залезът – тъмен,

старостта и умората куцат до мен.

 

Не от старост – от друго съм болен, обаче,

друга болка прогаря каверни у мен:

от рождение всеки към края си крачи

и е свикнал да чака последния ден,

 

но сред пропасти тъмни днес пътят ни слиза,

все по-тесен, по-стръмен се срива в нощта

и е нужен и сетният грам оптимизъм,

за да вярваш, че има и светли неща;

 

че безсрамно излъган, ограбен до шушка,

от безсъвестна наглост осъден на мрак,

след поредната яростна ледна вихрушка,

ще дочакаш на слънцето светлия знак.

 

И се вглеждам в лицата на тези до мене –

с тях ли някога тръгнах към бъдния ден?

Днес разяжда душата ми грозно съмнение –

други някакви хорица крачат до мен,

 

други срещам по здрач – озлобени, отчаяни,

безнадеждно прегърбени, с гладни очи.

Ще достигнат ли билото?

Никой не знае!

А по урвата пътят напред не личи...

 

И се ровя в отколешни дни – да намеря

къс проядена слава, ръждясала чест.

Гордостта си бележим с изтлялото “вчера”,

върху общия срам е написано “днес”.

 

И повтарям на Зоя Василева строфите,

ненамерил към “утре” през мъката брод:

“Моят народ не се ровеше в кофите.

Не, това не е моят народ”!

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болезнено е но трябва да признаем-това е същия народ.Докато не изчистим собствените си души, няма да променим света около нас.Стиха носи цялата болка на времето,трагизма на собственото ни безсилие да бъдем общество.Дълбока като житейска философия и образна като изказ поезия.Моите почитания,Поете!
  • Дълбоко и проникновенно описание на жалката ни действителност!Страшно е!И така добре си го описал!Браво!
  • И се ровя в отколешни дни – да намеря

    къс проядена слава, ръждясала чест
    Силна поезия! С поздравления!
  • Това е грозната действителност, за съжаление...
    Много силен стих! Поздрав!
  • Болезнен стих!
    "Не от старост – от друго съм болен, обаче,
    друга болка прогаря каверни у мен:"
    Харесах!
  • Мото и поанта ведно!
    Дано повторението успее да покаже на народа,че търсеното "утре" не е на дъното на контейнера!
    Поздравления,Вальо!
Предложения
: ??:??