ПО РЪБА НА ДНИТЕ
“Моят народ не се ровеше в кофите.
Не, това не е моят народ.”
Зоя ВАСИЛЕВА
Превалил на живота си хребета стръмен,
тътря крачки надолу през зимния ден.
Хоризонтът е близо и залезът – тъмен,
старостта и умората куцат до мен.
Не от старост – от друго съм болен, обаче,
друга болка прогаря каверни у мен:
от рождение всеки към края си крачи
и е свикнал да чака последния ден, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация