29.11.2014 г., 15:42  

По скалата "Човек"

498 0 0

По скалата "Човек"

 

В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостни стени събаря
на твоята съзидана съдба.


Усещаш пулсът на недрата
вибриращи през вените и в теб,
понесен в лабиринта на земята
издигаш се по скалата "Човек".

 

Човек - безкрай невероятен!
Човек - и музика, и зов..
Събран сред космос необятен
от извора на вечната любов!

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...