МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
13.08.2019 г., 7:35 ч.

По следите на паничките на мечтите 

  Поезия
303 2 3

Привлича ме магнитно неочакване.

Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?

Към корена съм тръгнала, а червеят

сънува змии под земята, черната –

как се припичат в злака по Задушница,

не чакат дъжд, а си пълзят и в сушата.

Змията си мечтае за Двукракия.

Да бъде Ева, може би? Прегракнала,

от обещания, да къса сладости

и да извайва храм от мъжки слабости.

Човекът пък бленува за просторите,

където без крила не стъпват хората.

Да си лети, безгрижен, като птиците

сред облаците със звезди в петлиците.

А птицата? Не ú достига въздухът.

Крилете натежават. Плува, плъзва се

стремително надолу, спъната,

от някой Хималайски връх на дъното.

Във вакуума пък скърбят астероидите.

Политат към Земята с Персеидите.

Във въздуха горят и падат в нивите

с единствена мечта – да са сред живите.

 

От купичка на купичка, без капка страх,

хамелеон подскача и се дави в смях.

 

Привлича ме магнитно неочакване.

Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?

Не е ли тя узряла обич сбъдната,

от лапите на сляп играч изтръгната?

 

 

12.08.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??