По случая...
| Родена в изневярата на циганското лято (по-болезнена от истина) под пет звезди и две планети, проплака вятърът - в сълзите ми. А дяволът наля ракия. И залютя в очите на безокия. В сърцето на мъртвеца, болка го избоде - той изпъшка. (крада въздишки, защото свои нямам) Не дишам, само понякога хапя като беззъбата стара кучка на прага, през лятото. Звездоброецът спря - с изтръпнала длан две сълзи горчиво избърса. Тогава паднаха звездите. Тогава очите ми правата линия издраска. Трънливи, миглите ми по сивите луни на небето белег оставиха. Короната ръждива по косите разля се. (най-верни излизат сметките на есен, на дявола) Победител съм пред себе си, бутилката и пепелника. Езикът ми куршум е, прострелял живота от упор. (Рикошетът е скучният факт в досието по случая - подписа го онзи с ракията) |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
