По залез денят заспива
- По залез денят заспива,
като дете, лудувало с лъчите,
настъпва нощ, заплита сенки.
Дори в такава нощ студена,
небето е смарагдово - синьо!
Звездици, трепкащи блещукат!
Отпивай бавно виното уханно,
което влива във вените ти сила,
когато видиш падаща звезда,
пожелай си сбъдната мечта.
Че сме звезди и в лунното сияние,
среднощно бродим в свят - мечтание...
И тихо ще си тръгна, а ти ще ме сънуваш.
Насън ще те целуна... ти ще се усмихваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
