24.10.2015 г., 13:45

Под дъжда

442 0 0

Под дъжда

 

Светът притихнал е, навън вали!
Вали над стари и над млади.
Вали над ниви, борове, души,
над чувства живи, чувства нями.


И ти си като чисто нов!.. Дали
след многото житейски листопади
сега поглъщаш въздух без мъгли
напук на всички светски драми.

 

Градът притихнал е, навън вали.
Внезапен гръм и капките изгарят!
Стоиш далеч от сенки и стрехи,
а в зениците - светкавици догарят.

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...