Под дъжда
Стоя под дъжда и те чакам.
Премръзнала, мокра. Сама.
Усещам влагата навсякъде из себе си.
Струва ми се, че стоя така от часове, години, векове...
Но не помръдвам.
Сякаш нещо ме накара да остана...
Ала беше тъй отдавна, че не помня какво...
Стоя под дъжда и те чакам.
Плаха. Изморена.
Чувствам всяка изминала секунда като въглен по кожата си.
Но пороят гаси искрата. И не чувствам вече нищо.
Стоя под дъжда и те чакам.
Не знам дали да се засмея или да заплача.
Всичко е без смисъл...
Сълзи пълнят очите ми,
но и див смях напира...
Как да сложа край на това абсурдно чакане?!...
А как мечтаехме да бъдем заедно...
Да вървим по пътя си...
Да ме пазиш от дъжда, а аз да се гуша доволно в теб...
А какво стана сега?!...
Стоя под дъжда и те чакам...
(из "Ода за автобуса")
Премръзнала, мокра. Сама.
Усещам влагата навсякъде из себе си.
Струва ми се, че стоя така от часове, години, векове...
Но не помръдвам.
Сякаш нещо ме накара да остана...
Ала беше тъй отдавна, че не помня какво...
Стоя под дъжда и те чакам.
Плаха. Изморена.
Чувствам всяка изминала секунда като въглен по кожата си.
Но пороят гаси искрата. И не чувствам вече нищо.
Стоя под дъжда и те чакам.
Не знам дали да се засмея или да заплача.
Всичко е без смисъл...
Сълзи пълнят очите ми,
но и див смях напира...
Как да сложа край на това абсурдно чакане?!...
А как мечтаехме да бъдем заедно...
Да вървим по пътя си...
Да ме пазиш от дъжда, а аз да се гуша доволно в теб...
А какво стана сега?!...
Стоя под дъжда и те чакам...
(из "Ода за автобуса")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
