Free_vava (Борислава Илиева Зашева)
51 105
29.08.2006 г., 14:07 ч.

Под среброликата луна 

  Поезия
644 0 3
Среброликата, пълна луна,
тя в моята сянка е още...
а моята сянка - страхлива сърна,
чувства, ридае в тихите нощи...

В тихите нощи, нежна сърна,
под лунни лъчи те обича,
но под бели лъчи на пълна луна,
приближиш ли я ти, далеч ще изтича.

Във тая нощ със лък и стрели
ще подгониш ти тая сърна...
ала тя със лекота ще отлети -
сам ще си под среброликата луна...

Ловец си ти в тихите нощи,
студена луна те огрява...
рани я, но сърната в сянка още
да те обича във нощта остава...

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На някой май му е криво, че е получил критика.
    После ще прочета.
    Стихът е много красив и нежен!
    Получаваш 6 от мен!!
  • Не ми хареса стихото! Нежни думи , но наистина повторението на "сянка" е натрапчиво и разрушава чуството ../4/
  • Много повторения на "сърна"!
    "ала тя със лекота ще отлети -
    сам ще си под среброликата луна..." ???
    "Ловец си ти в тихите нощи,
    студена луна те огрява...
    рани я, но сърната в сянка още
    да те обича във нощта остава... "???
    Боби, когато имаш изисквания към други творби, трябва някакво покритие! Твоята творба доказва, че не си от съвършенните!
    Само можем да се учим от по-добрите от нас, а не да ги отричаме или порицаваме!



Предложения
: ??:??