Под знаменателя - ЖЕНА
Не ми измисляй име.
Аз нямам имена.
За всички непозната,
под знаменателя - Жена.
Но в двете си ръце събрала,
на Слънцето лъчите, на мъката - кръвта,
да заплаче не можала...
под знаменателя - Жена.
В очите ми дъжда прокапва,
косите ми - среднощна пелена.
Изкуството да се усмихвам и да плача...
под знаменателя - Жена.
Мога с две очи да сгрея
вековни планини от лед.
Мога със смеха си да запея,
да разбушувам тихото море.
Аз мога всичко, в себе си го нося,
наречено под знаменателя - Жена.
Но за всички си оставам непозната.
Не ми измисляй име... Нямам имена.
Аз нямам имена.
За всички непозната,
под знаменателя - Жена.
Но в двете си ръце събрала,
на Слънцето лъчите, на мъката - кръвта,
да заплаче не можала...
под знаменателя - Жена.
В очите ми дъжда прокапва,
косите ми - среднощна пелена.
Изкуството да се усмихвам и да плача...
под знаменателя - Жена.
Мога с две очи да сгрея
вековни планини от лед.
Мога със смеха си да запея,
да разбушувам тихото море.
Аз мога всичко, в себе си го нося,
наречено под знаменателя - Жена.
Но за всички си оставам непозната.
Не ми измисляй име... Нямам имена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
