30.03.2007 г., 9:10

ПОДЗЕМНИ КАБЕЛИ

1.1K 0 11

ПОДЗЕМНИ КАБЕЛИ

 

 

За служба, за любов, надземна грижа,

за гняв и чест, за смърт скоропостижна,

говорим ний и мъртвите ни слушат –

във студ и зной, в порой и дълга суша…

 

Опасност няма – мъртвите са неми,

те нямат остри жизнени проблеми

и клюката на завистта в устата

за тях остава песен недопята…

 

Завиждам им затуй, че те не бързат

подземни връзки долу да завързват.

Завиждам им за страшното търпение,

с което ще дочакат там и мене…

 

И ето – горе щом денят започва,

усещаме отново твърда почва…

Изящни хули, заговори, клюки

просъскват пак в подземните пролуки…

 

…А мъртвите мълчат… Дали защото

познават по-добре от нас Живота?…

 

 

Ванилин Гавраилов

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...