valcanyon (Валентин Миленов)
753 1856
12.03.2023 г., 19:46 ч.  

Поет 

  Поезия
255 0 5

                  Поет

 

Когато някой ме нарече поет

се обръщам той да не е зад мен.

Пиша стиховете си не съм напет

и раздавам ги на хората всеки ден.

 

Когато поет ме нарече друг поет,

тогава в мен заражда се добро чувство.

За това че заедно ние правим изкуство,

рисуваме със слова и пее се нашият сонет.

 

Когато поет ме нарече една стара жена,

грохнала от живота, но чете моите слова,

тогава се изпълва с радост моята душа

и подарявам и моята книжка с усмивка.

 

Когато поет ме нарекат моите мили деца,

това ме радва защото за тях аз пиша и творя.

Защото за тях са моите книжки и слова,

ще останат и ще продължат пътя ми на света! 

 

 

 

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря
  • В сайт като този, да наречеш някого ''Поет'' минава за комплимент. Обаче като споменах фитнеса - знаеш ли, там кое е истински комплимент?
    Думичките са две: ''животно'' и ''машина''....хаха...
    Някой се върти и дуе пред огледалото и друг минава покрай него и възкликва: ''йееее.... Животно!'' Та да му се върне и на него.
  • Отношението ми не е само към поетите и поезията такова. Преди години, започнах да посещавам фитнес. Имах нужда от подобно нещо, защото работата ми беше заседнала. Ама и там същата история - перчене, мускули, ръце, гърбове, релеф и голямо его. Избягах и от там. Очевидно във всяка сфера на живота, където има конкуренция и себедоказване е едно и също. Имам вродена непоносимост, изглежда.
  • Ти гледаш доста по-наивно (в добрия смисъл) и чисто на нещата.
    Аз, колкото и грозно да прозвучи (благодарение и на този сайт) се отвратих от ''поети'' и ''поезия''. Причината е много проста - прекалено възвишено се гледа на това изкуство и практикуващите го. То не бяха славословия, то не бяха възхвали, его, надпревари, конкурси, похвали... наричат ги ''благословени свише'', ''докоснати от Бога'', възхищават се на таланта им (сякаш талантоносеца има някаква заслуга за таланта си)... гадост!
  • Честно да ти кажа, по-скоро се чувствам като пишещия читател. Но да, един ден бих искала да ги оставя на дъщеря си, за да "види" моята същност.
    Поздрави, Вальо.
Предложения
: ??:??