12.03.2023 г., 19:46  

Поет

471 0 5

                  Поет

 

Когато някой ме нарече поет

се обръщам той да не е зад мен.

Пиша стиховете си не съм напет

и раздавам ги на хората всеки ден.

 

Когато поет ме нарече друг поет,

тогава в мен заражда се добро чувство.

За това че заедно ние правим изкуство,

рисуваме със слова и пее се нашият сонет.

 

Когато поет ме нарече една стара жена,

грохнала от живота, но чете моите слова,

тогава се изпълва с радост моята душа

и подарявам и моята книжка с усмивка.

 

Когато поет ме нарекат моите мили деца,

това ме радва защото за тях аз пиша и творя.

Защото за тях са моите книжки и слова,

ще останат и ще продължат пътя ми на света! 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • В сайт като този, да наречеш някого ''Поет'' минава за комплимент. Обаче като споменах фитнеса - знаеш ли, там кое е истински комплимент?
    Думичките са две: ''животно'' и ''машина''....хаха...
    Някой се върти и дуе пред огледалото и друг минава покрай него и възкликва: ''йееее.... Животно!'' Та да му се върне и на него.
  • Отношението ми не е само към поетите и поезията такова. Преди години, започнах да посещавам фитнес. Имах нужда от подобно нещо, защото работата ми беше заседнала. Ама и там същата история - перчене, мускули, ръце, гърбове, релеф и голямо его. Избягах и от там. Очевидно във всяка сфера на живота, където има конкуренция и себедоказване е едно и също. Имам вродена непоносимост, изглежда.
  • Ти гледаш доста по-наивно (в добрия смисъл) и чисто на нещата.
    Аз, колкото и грозно да прозвучи (благодарение и на този сайт) се отвратих от ''поети'' и ''поезия''. Причината е много проста - прекалено възвишено се гледа на това изкуство и практикуващите го. То не бяха славословия, то не бяха възхвали, его, надпревари, конкурси, похвали... наричат ги ''благословени свише'', ''докоснати от Бога'', възхищават се на таланта им (сякаш талантоносеца има някаква заслуга за таланта си)... гадост!
  • Честно да ти кажа, по-скоро се чувствам като пишещия читател. Но да, един ден бих искала да ги оставя на дъщеря си, за да "види" моята същност.
    Поздрави, Вальо.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...