12.03.2023 г., 19:46  

Поет

476 0 5

                  Поет

 

Когато някой ме нарече поет

се обръщам той да не е зад мен.

Пиша стиховете си не съм напет

и раздавам ги на хората всеки ден.

 

Когато поет ме нарече друг поет,

тогава в мен заражда се добро чувство.

За това че заедно ние правим изкуство,

рисуваме със слова и пее се нашият сонет.

 

Когато поет ме нарече една стара жена,

грохнала от живота, но чете моите слова,

тогава се изпълва с радост моята душа

и подарявам и моята книжка с усмивка.

 

Когато поет ме нарекат моите мили деца,

това ме радва защото за тях аз пиша и творя.

Защото за тях са моите книжки и слова,

ще останат и ще продължат пътя ми на света! 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • В сайт като този, да наречеш някого ''Поет'' минава за комплимент. Обаче като споменах фитнеса - знаеш ли, там кое е истински комплимент?
    Думичките са две: ''животно'' и ''машина''....хаха...
    Някой се върти и дуе пред огледалото и друг минава покрай него и възкликва: ''йееее.... Животно!'' Та да му се върне и на него.
  • Отношението ми не е само към поетите и поезията такова. Преди години, започнах да посещавам фитнес. Имах нужда от подобно нещо, защото работата ми беше заседнала. Ама и там същата история - перчене, мускули, ръце, гърбове, релеф и голямо его. Избягах и от там. Очевидно във всяка сфера на живота, където има конкуренция и себедоказване е едно и също. Имам вродена непоносимост, изглежда.
  • Ти гледаш доста по-наивно (в добрия смисъл) и чисто на нещата.
    Аз, колкото и грозно да прозвучи (благодарение и на този сайт) се отвратих от ''поети'' и ''поезия''. Причината е много проста - прекалено възвишено се гледа на това изкуство и практикуващите го. То не бяха славословия, то не бяха възхвали, его, надпревари, конкурси, похвали... наричат ги ''благословени свише'', ''докоснати от Бога'', възхищават се на таланта им (сякаш талантоносеца има някаква заслуга за таланта си)... гадост!
  • Честно да ти кажа, по-скоро се чувствам като пишещия читател. Но да, един ден бих искала да ги оставя на дъщеря си, за да "види" моята същност.
    Поздрави, Вальо.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...