21.05.2014 г., 15:43

Поетичен портрет

486 0 6

Със молив ли

да те нарисувам

или да приготвя цветните бои?

С чернобял

мотив ли да рискувам

или цветната дъга да се рои?

Твоя образ

светлолунен, мила,

не е за боите, нито за молив.

Той ще има

най-голяма сила,

ако бъде поетически мотив.

Всяка малка

буква във портрета

си е боготворно цветно петънце.

Всяка дума

пък ще е букета

сложен от душа на твоето лице.

Всеки цветен

стих за теб ще бъде

дваж неповторим от думите венец.

Той във време

ще за теб да бъде,

като меко преден с чувствата конец.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за хубавите отзиви и оценки!
    Радвам се, че харесвате написното!
    Поздрави от мен и хубав ви ден!!!
  • Боготворно - хубав, благозвучен и изразителен и пълнокръвен епитет!
  • хмм... хареса ми, думите съдържат в себе си и живопис, и графика. Хубаво стихо, да (:
  • Нежна емоция предизвиква стиха ти, Никола!

    Поздравявам те!
  • Много истинско!!!Браво!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...