Поетична глупост
С моя малък живот
мене ще ме помни цял един народ!
***
Тръгнах аз далеч,
а стигнах близко;
и осъзнал съм веч -
не хвали го,
щом е човек!
Пътищата бяха много:
страшни и красиви,
но аз един избрах,
защо, така и не разбрах!?
Не искам аз затворите на този свят
нито да обичам, ни да мразя!
За мен всяка къща си е Ад,
а от него като от любов се пазя.
Бях измислица - затуй ме хулиха,
бях истина - затова нападаха.
Къде са всички те сега!?
Изчезнаха. Аз сам не знам кога!
Тръгнаха по моя път,
но като мен не станаха,
същите си те останаха.
Кой съм аз!?
Името с кръв написано е
върху белите листта на всяка книга,
то мърда, диша и живее,
и очи си има, и ви мига!
Прочетете го!
Тогава ще разберете,
че аз поетична глупост съм,
една измислица, просташки съм!
Бях и не бях;
съм и не съм!
Кой съм аз ли!?
....
С моя малък живот
мене ще ме помни цял един народ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Всички права запазени
Последното изречение в сериозна кауза, скоято да се захванеш 
