8.08.2014 г., 20:02

Поетът

1.1K 0 3

Поетът е душевен мазохист -

от мъката си вае красотата...

рисува я на белия си лист,

а след това го пуска по земята.

 

И после някой себе си намира

във леко тъжните му редове.

Сълзица-две в очите си събира...

Заплаква - чист, добър, като дете.

 

Поетът връща нещо на света,

което той отдавна е забравил -

отново дава му човечността

и минимум душа на ден спасява.

 

Той, също като някой храбър воин,

чрез думите преборва всеки демон.

Омразата превръща във любов,

а във сърцата наши вдъхва смелост.

 

Поетът е последният ти коз,

Създателю велики на доброто!

Макар да е понякога суров,

би всеки ден Поетът борил злото!

 

***

 

Той побеждава, дето друг не може -

във всяка битка, мълчешком приета.

Молба една към тебе имам, Боже -

Закриляй го! Закриляй го, Поета!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Поетът е душевен мазохист -
    от мъката си вае красотата...
    рисува я на белия си лист,
    а след това го пуска по земята."

    Прекрасен ден и много нови творби ти пожелавам, Биляна!!!


    ЛУДОСТТА НЕ Е ЛУДОСТ

    "Лудостта не е лудост.
    Тя е живот.
    Бог е закрилник
    на лудия род.
    Той ги създава -
    невинни чада,
    любов им дарява
    със странни слова.
    Лудият винаги
    има късмет.
    За жалост,
    понякога
    става ...
    поет.
    Думи реди,
    несвързани,
    важни.
    Нощем не спи
    в очакване жадно.
    Кръвта му кипи
    в съзнание празно.
    Кръвното скача -
    налягане явно,
    което избива
    в странна
    поема.
    Лудост е, казват,
    тази дилема -
    да бъдеш поет
    от сили незнайни.
    Да знаеш отникъде
    хорските тайни
    и въпреки всичко
    усмихнат, щастлив,
    в сърцето да бъдеш
    докрай справедлив.
    Лудостта не е лудост.
    Тя е съдба.
    Да бъдеш "нормален"
    е просто игра!"

    Камен Илиев
  • Хубаво е
  • Да!
    Хубаво, много

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...