Поетът
Поетът е душевен мазохист -
от мъката си вае красотата...
рисува я на белия си лист,
а след това го пуска по земята.
И после някой себе си намира
във леко тъжните му редове.
Сълзица-две в очите си събира...
Заплаква - чист, добър, като дете.
Поетът връща нещо на света,
което той отдавна е забравил -
отново дава му човечността
и минимум душа на ден спасява.
Той, също като някой храбър воин,
чрез думите преборва всеки демон.
Омразата превръща във любов,
а във сърцата наши вдъхва смелост.
Поетът е последният ти коз,
Създателю велики на доброто!
Макар да е понякога суров,
би всеки ден Поетът борил злото!
***
Той побеждава, дето друг не може -
във всяка битка, мълчешком приета.
Молба една към тебе имам, Боже -
Закриляй го! Закриляй го, Поета!
© Любимата Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво е
-
Да!
Хубаво, много
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от мъката си вае красотата...
рисува я на белия си лист,
а след това го пуска по земята."
Прекрасен ден и много нови творби ти пожелавам, Биляна!!!
ЛУДОСТТА НЕ Е ЛУДОСТ
"Лудостта не е лудост.
Тя е живот.
Бог е закрилник
на лудия род.
Той ги създава -
невинни чада,
любов им дарява
със странни слова.
Лудият винаги
има късмет.
За жалост,
понякога
става ...
поет.
Думи реди,
несвързани,
важни.
Нощем не спи
в очакване жадно.
Кръвта му кипи
в съзнание празно.
Кръвното скача -
налягане явно,
което избива
в странна
поема.
Лудост е, казват,
тази дилема -
да бъдеш поет
от сили незнайни.
Да знаеш отникъде
хорските тайни
и въпреки всичко
усмихнат, щастлив,
в сърцето да бъдеш
докрай справедлив.
Лудостта не е лудост.
Тя е съдба.
Да бъдеш "нормален"
е просто игра!"
Камен Илиев