ПОГЛЕДИ
Изгубих очите си. В облак дъждовен
(безока съм слаба, светът ми горчи!).
А облакът гледаше с поглед грижовен,
със топлата нежност на чужди очи.
Попиваше жадно, препускаше диво
(чрез мене проглеждаше и... онемя!).
С очите ми виждаше всичко красиво,
назаем живееше в чужда земя.
Преследвах го дълго. Безока, но цяла.
Поисках очите си, щом го открих.
Във сляпо бездумие пак оцеляла.
Слепците с надежда, без поглед церих.
Дъждовният облак от мъка заплака.
Заплака със моите топли очи.
Без заем от мене - все мене ще чака.
Безоко-самотният облак мълчи.
Прогледнал чрез мене, на пръсти се вдигнал,
затоплено-пъстрият облак бе ти.
С очите назаем до себе си стигнал.
Безочливо-нежният поглед трепти.
12.07.2007 г.
Д.Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
