Погледни се...
Пак се взираш с празния си поглед,
омалял и мрачен...
Твоите ръце, греховните,
пак обхождат ме, обаче,
го няма в мене онзи пламък
и всеки миг е болка вече.
Твоето сърце от камък
сам на самотата го обрече...
и разбирам колко много съм ти дала,
ала всичко е било напразно!
Целувките ти ме убиват -
груби, механични и горчиви...
Очи затварям. Не! Не искам да те виждам
как изпиваш всяка капка жива...
Но дори да пиеш
и полужива ти да ме забравиш,
и мъртва даже, ти разбираш,
че все тъй пусто в тебе ще остане...
Че моя огън вече не ти стига...
Погледни се... Ти умираш!...
омалял и мрачен...
Твоите ръце, греховните,
пак обхождат ме, обаче,
го няма в мене онзи пламък
и всеки миг е болка вече.
Твоето сърце от камък
сам на самотата го обрече...
и разбирам колко много съм ти дала,
ала всичко е било напразно!
Целувките ти ме убиват -
груби, механични и горчиви...
Очи затварям. Не! Не искам да те виждам
как изпиваш всяка капка жива...
Но дори да пиеш
и полужива ти да ме забравиш,
и мъртва даже, ти разбираш,
че все тъй пусто в тебе ще остане...
Че моя огън вече не ти стига...
Погледни се... Ти умираш!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
