Пак се взираш с празния си поглед,
омалял и мрачен...
Твоите ръце, греховните,
пак обхождат ме, обаче,
го няма в мене онзи пламък
и всеки миг е болка вече.
Твоето сърце от камък
сам на самотата го обрече...
и разбирам колко много съм ти дала,
ала всичко е било напразно!
Целувките ти ме убиват -
груби, механични и горчиви...
Очи затварям. Не! Не искам да те виждам
как изпиваш всяка капка жива...
Но дори да пиеш
и полужива ти да ме забравиш,
и мъртва даже, ти разбираш,
че все тъй пусто в тебе ще остане...
 
Че моя огън вече не ти стига...
Погледни се... Ти умираш!...