10.11.2005 г., 10:15

Погребах снощи любовта

1.2K 0 2
             Една любов завинаги умря.
             Една любов във тиня се превърна,
             като простреляна птица в гърдите
             издъхна за миг във нощта.

             Мъничко поне да беше я погледнал
             две нежни думи да й беше казал,
             в очите пламъчето да запалиш
             целувка с трепет да й подариш.

             Недей да гледаш никога след нея
             във кея се разби като вълна,
             но вълната при морето се завръща.
             Остави я - погребах снощи любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...