Нежен вятър косите й вее,
скалите по нея - студени пътеки,
морето под тях - кротко и дълбоко, чака...
сърцето й да забие все по-силно и по-силно,
сякаш че за последно...
И още една крачка и ще го види...
Но небето - от облак син завалява
топъл дъжд е - да стопли сърцето наивно.
Бялата й рокля, нежно гали мокрите скали...
но не... тя го вижда вече - морето - то е безкрайно,
и вече развълнувано вълните води
към безкрайността, там, някъде във далечината. ...